Ранният петъчен следобед нетърпеливо ме подканяше да се прибирам вкъщи - като непослушно дете в магазин за пердета, което постоянно дърпа майка си за полата. Бях уморен от дългата седмица и вече си представях твърдата, но удобна седалк...

 Някой е влизал в душата ти. Разхвърлял е всичко, а след това бързо е избягал, хлопвайки вратата след себе си. Било е отдавна. Толкова отдавна, че ти самият вече не помниш кога. Може би се случи тогава, когато се опита да накараш детето ...

 Грипната ваканция свърши. Раницата ми е пълна с тестове - междинно равнище, към които, както обикновено, с невидими кламерчета са закачени безброй ученически очаквания, страхове и надежди. Усещам как вътре подскачат най-различни въпроси...

 Нуждата е деликатно явление. Не търпи отлагане. Особено малката. Като повикване към Бърза помощ е. Трябва да се действа светкавично, за да не стане късно. В противен случай има опасност от конфузни ситуации.
Странно е как човек научава...

 Не бяхме приятели с Ицо. Не и в онзи класически, за мен, смисъл на тази свещена дума, носещ усещането за филма "Вчера" или за песен на група "Фактор". Един поизтъркан по ръбовете, но красив образ на приятелството, сякаш изрязан по шабло...

 Коледа си ти, приятелю! Ти и всички добри хора по тая грешна земя! Бързай да направиш Добро, защото утре може да е късно! Направи го сега и винаги, когато можеш, не само по празниците!
Може би ще ме попиташ „Защо?“ и „К...

 Хруп, хруп, хруп... Снегът скърца под тежките ми туристически обувки. (Добре, че не съм снежинка!). 
Тихо е, но сякаш чувам как някой се разхожда в душата ми. Търси нещо. Отваря скърцащия гардероб със спомените ми. Част от тях съм сгън...

 Сивите облаци бавно се събираха над малкото квартално стадионче, сякаш имаха важна среща, на която да обсъждат на висок глас много наболял проблем. Миришеше на дъжд. Тежка и задушна августовска вечер на 2002 г. Като капак на буркан омни...

Четвъртък е. Един от онези дни в края на декември, в които се чувстваш като шофьор, който току що е слязъл от колата, върви бавно и от време на време се обръща назад, за да се увери, че е паркирал правилно.
Вървя към новия ден, но си ми...

Автобусът от Пловдив бавно спира на болницата. „Тихо утрото е влязло в този градски шум…“ отеква гласът на Наско и БТР по Радио 1 Рок. Шофьорът сънено натиска някакво копче и голямото метално чудовище изпуска навън вси...

Седим си с Петя в италианското и си пием кафето. Сладоледът има само ритуални функции, за да подсили усещането, че лятото все още не се е превърнало в спомен. Бъбрим си за какво ли не. Скачаме от тема в тема като непослушно дете, на коет...

Тихото очарование на канала, което носи усещането за онзи стария, черно-бял Пазарджик от спомените на твоите баба и дядо. Достатъчно е само да затвориш очи, да се заслушаш в шума на водата и да яхнеш своето Въображение. Тогава можеш да п...