Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога
24.04.2018 10:13 -
Петък следобед
Ранният петъчен следобед нетърпеливо ме подканяше да се прибирам вкъщи - като непослушно дете в магазин за пердета, което постоянно дърпа майка си за полата. Бях уморен от дългата седмица и вече си представях твърдата, но удобна седалк...
09.02.2018 15:34 -
Побързай!
Някой е влизал в душата ти. Разхвърлял е всичко, а след това бързо е избягал, хлопвайки вратата след себе си. Било е отдавна. Толкова отдавна, че ти самият вече не помниш кога. Може би се случи тогава, когато се опита да накараш детето ...
25.01.2018 18:12 -
Разговор
Грипната ваканция свърши. Раницата ми е пълна с тестове - междинно равнище, към които, както обикновено, с невидими кламерчета са закачени безброй ученически очаквания, страхове и надежди. Усещам как вътре подскачат най-различни въпроси...
15.01.2018 16:53 -
Нужда
Нуждата е деликатно явление. Не търпи отлагане. Особено малката. Като повикване към Бърза помощ е. Трябва да се действа светкавично, за да не стане късно. В противен случай има опасност от конфузни ситуации.
Странно е как човек научава...
Странно е как човек научава...
06.01.2018 12:18 -
В памет на Ицо...
Не бяхме приятели с Ицо. Не и в онзи класически, за мен, смисъл на тази свещена дума, носещ усещането за филма "Вчера" или за песен на група "Фактор". Един поизтъркан по ръбовете, но красив образ на приятелството, сякаш изрязан по шабло...
26.12.2017 17:12 -
Кооледа
Коледа си ти, приятелю! Ти и всички добри хора по тая грешна земя! Бързай да направиш Добро, защото утре може да е късно! Направи го сега и винаги, когато можеш, не само по празниците!
Може би ще ме попиташ „Защо?“ и „К...
Може би ще ме попиташ „Защо?“ и „К...
23.12.2017 17:20 -
Първият сняг
Хруп, хруп, хруп... Снегът скърца под тежките ми туристически обувки. (Добре, че не съм снежинка!).
Тихо е, но сякаш чувам как някой се разхожда в душата ми. Търси нещо. Отваря скърцащия гардероб със спомените ми. Част от тях съм сгън...
Тихо е, но сякаш чувам как някой се разхожда в душата ми. Търси нещо. Отваря скърцащия гардероб със спомените ми. Част от тях съм сгън...
20.12.2017 21:43 -
Това се случи на пистата
Сивите облаци бавно се събираха над малкото квартално стадионче, сякаш имаха важна среща, на която да обсъждат на висок глас много наболял проблем. Миришеше на дъжд. Тежка и задушна августовска вечер на 2002 г. Като капак на буркан омни...
16.12.2017 08:19 -
Четвъртък сутрин
Четвъртък е. Един от онези дни в края на декември, в които се чувстваш като шофьор, който току що е слязъл от колата, върви бавно и от време на време се обръща назад, за да се увери, че е паркирал правилно.
Вървя към новия ден, но си ми...
Вървя към новия ден, но си ми...
20.10.2017 15:09 -
Улица „Михо Стефанов“ в Пазарджик
Автобусът от Пловдив бавно спира на болницата. „Тихо утрото е влязло в този градски шум…“ отеква гласът на Наско и БТР по Радио 1 Рок. Шофьорът сънено натиска някакво копче и голямото метално чудовище изпуска навън вси...
17.10.2017 16:15 -
Кака Мима
Седим си с Петя в италианското и си пием кафето. Сладоледът има само ритуални функции, за да подсили усещането, че лятото все още не се е превърнало в спомен. Бъбрим си за какво ли не. Скачаме от тема в тема като непослушно дете, на коет...
11.10.2017 17:22 -
Тихото очарование на канала
Тихото очарование на канала, което носи усещането за онзи стария, черно-бял Пазарджик от спомените на твоите баба и дядо. Достатъчно е само да затвориш очи, да се заслушаш в шума на водата и да яхнеш своето Въображение. Тогава можеш да п...
Търсене
За този блог
Гласове: 16