Постинг
12.09.2017 11:29 -
„Блажени са милостивите, защото те помилвани ще бъдат!“ забравената царица Елеонора Българска (1860 – 1917)
Автор: riffraff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 377 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.09.2017 14:28
Прочетен: 377 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 12.09.2017 14:28
Много отдавна съм проумял простичката истина, че ако въобще може да се говори за „силен пол“ в нашия откачен свят, то това се отнася с пълна сила за жените. Респект към българската жена! Прекланям се пред нейния стоицизъм, духовна сила и физическа красота. Мисля, че българската историoграфия е в дълг към всички онези смели българки, дали своя принос пред олтара на българщината. Сякаш те не са толкова интересни за нас – професионалните историци. Пиша всичко това, защото днес се навършват 100 г. от смъртта на една забравена българска царица, която остава някак в периферията на странностите на ексцентричния си съпруг – Елеонора Българска (втората съпруга на княз/цар Фердинанд). Не, разбира се, тя не е българка. В жилите й тече синята кръв на немски аристократи фон Ройс от Тюрингия, но с пълно право може да се нарече „една достойна българка“, посветила целия си живот на своята кауза – благотворителността. По нейна инициатива през 1910 г. със заповед на Министерството на просвещението е създаден фонд „Царица Елеонора“, чието предназначение е събиране на средства за построяване на отделни сгради на институтите за глухи и за слепи деца. Царица Елеонора създава Детския санаториум за лечение на костна туберкулоза край Варна. Благодарение на нейната намеса от събаряне е спасена Боянската църква, която през 1912 г. трябвало да бъде разрушена, за да се построи на нейно място по-голям храм. За да спаси уникалната църква, царицата лично издейства парцел за строеж на нова църква, а в средновековния храм започват реставрационни дейности. По време на войните царица Елеонора организира курсове за милосърдни сестри и самата тя е на фронта като милосърдна сестра. Царицата подарява главното знаме на българското Македоно-одринско опълчение, а заедно с княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска царица Елеонора е основен дарител на създадения в 1885 г. Български червен кръст. Основателка е на подпомагащото го женско дружеството “ Самарянка“. Царица Елеонора се разболява тежко в последната година на Първата световна война и след продължително боледуване умира на 12 септември 1917 г. в Евксиноград. Завещава всичките си средства за благотворителност. Съгласно последната си воля царицата е погребана до южната фасада на Боянската църква в обикновен гроб без никакви символи на властта. Надгробният й кръст също бил съвсем обикновен, а на надгробния й камък пишело „Блажени са милостивите, защото те помилвани ще бъдат!“ През 1964 г. „народната власт“ изравнява гробът на царицата със земята. Възстановен е едва през 1994 г. За нея Иван Вазов пише: „Жена венценосна, сестра милосърдна, сестра на героите из боя жестоки, Царице, ти любов си победна, душа изтъкана от чувства високи.“
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 16
