Постинг
15.09.2017 20:41 -
Николай Хайтов (1919 - 2002)
Чувал ли си някога шума на планината? Помирисвал ли си онзи неповторим аромат на бор? Усещал ли си шишарките под краката си? Спомняш ли си мъглата, която обвива тайнствено сутрин рано високите горди дървета? А синьото копринено небе? А бистрата студена вода на планинската река? Докосвал ли си се до големите сърца на планинските хора? Няма как с няколко изречения да се опише всичко онова, което e харизмата на Родопите. Същото се отнася и за Николай Хайтов! Всъщност за мен Родопите са Хайтов. Днес аз отбелязвам неговия рожден ден. „Ама как така? Нали той е починал? Не може!“ би възкликнал някой и може би би бил прав за себе си, но не и за мен. Защото всичко, което Хайтов ни завеща - своето творчество, своите герои, своите търсения и тревоги – всичко това го направи безсмъртен!
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 16