Тихото очарование на канала, което носи усещането за онзи стария, черно-бял Пазарджик от спомените на твоите баба и дядо. Достатъчно е само да затвориш очи, да се заслушаш в шума на водата и да яхнеш своето Въображение. Тогава можеш да помиришеш изпечения току що гювеч в някоя обществена фурна. Можеш да чуеш конския тропот от някой забързан файтон. Да се разминеш с някой господин, облечен "по французки", който с достойнство ще ти кимне под мустак, повдигайки бомбето си в знак на поздрав....