Постинг
26.12.2017 17:12 -
Кооледа
Автор: riffraff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 172 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.12.2017 17:13
Прочетен: 172 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 26.12.2017 17:13
Коледа си ти, приятелю! Ти и всички добри хора по тая грешна земя! Бързай да направиш Добро, защото утре може да е късно! Направи го сега и винаги, когато можеш, не само по празниците!
Може би ще ме попиташ „Защо?“ и „Какъв е смисълът?“ . Със сигурност е трудно да го откриеш днес – във времето, в което живеем. Може би никога не е било по-трудно да повярваш в Доброто, да го подкрепиш, да излекуваш крилете му и да му помогнеш отново да полети.
Не знам верния отговор, а и може би няма такъв! Всеки сам решава за себе си, поема отговорности, прави избор, стремейки се към това, към което се е е запътил с надеждата, че някъде там е щастието му, с което заедно ще седят един ден на верандата и ще пият кафето си със сметана.
Нямам точен отговор. Няма и мобилно приложение за това. Дори Googleняма да ти помогне, защото отговорът е някъде в теб, дълбоко в душата ти. И от теб зависи дали ще го откриеш, дали ще го потърсиш, дали ще го чуеш.
Но Коледа не е само натруфената картичка, която току що изпрати на своите приятели във Facebook. Тя не е само сладникавият американски коледен филм, който гледа вчера, нито пищно украсената елха, под която криеш своите очаквания, нито само изтърканите фрази и пожелания с дъх на коледни сладки, нито богатият обяд, на който ще се насладиш след малко.
Коледа и даването, състраданието, прошката, равносметката, истината...
Коледа е и онзи, който в същия този момент е сам, болен, беден, гладен и тъжен.
Коледа са сълзите и разочарованията ти, които си простил, но помниш.
Коледа е обиденото ти его, което ти най-после успя да победиш, макар и само веднъж.
Коледа е всичко онова, което си готов да направиш безвъзмездно и тихо в името на любовта, в името на хората...
Може би ще ме попиташ „Защо?“ и „Какъв е смисълът?“ . Със сигурност е трудно да го откриеш днес – във времето, в което живеем. Може би никога не е било по-трудно да повярваш в Доброто, да го подкрепиш, да излекуваш крилете му и да му помогнеш отново да полети.
Не знам верния отговор, а и може би няма такъв! Всеки сам решава за себе си, поема отговорности, прави избор, стремейки се към това, към което се е е запътил с надеждата, че някъде там е щастието му, с което заедно ще седят един ден на верандата и ще пият кафето си със сметана.
Нямам точен отговор. Няма и мобилно приложение за това. Дори Googleняма да ти помогне, защото отговорът е някъде в теб, дълбоко в душата ти. И от теб зависи дали ще го откриеш, дали ще го потърсиш, дали ще го чуеш.
Но Коледа не е само натруфената картичка, която току що изпрати на своите приятели във Facebook. Тя не е само сладникавият американски коледен филм, който гледа вчера, нито пищно украсената елха, под която криеш своите очаквания, нито само изтърканите фрази и пожелания с дъх на коледни сладки, нито богатият обяд, на който ще се насладиш след малко.
Коледа и даването, състраданието, прошката, равносметката, истината...
Коледа е и онзи, който в същия този момент е сам, болен, беден, гладен и тъжен.
Коледа са сълзите и разочарованията ти, които си простил, но помниш.
Коледа е обиденото ти его, което ти най-после успя да победиш, макар и само веднъж.
Коледа е всичко онова, което си готов да направиш безвъзмездно и тихо в името на любовта, в името на хората...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 16
