Ранният петъчен следобед нетърпеливо ме подканяше да се прибирам вкъщи - като непослушно дете в магазин за пердета, което постоянно дърпа майка си за полата. Бях уморен от дългата седмица и вече си представях твърдата, но удобна седалк...

 Някой е влизал в душата ти. Разхвърлял е всичко, а след това бързо е избягал, хлопвайки вратата след себе си. Било е отдавна. Толкова отдавна, че ти самият вече не помниш кога. Може би се случи тогава, когато се опита да накараш детето ...

 Грипната ваканция свърши. Раницата ми е пълна с тестове - междинно равнище, към които, както обикновено, с невидими кламерчета са закачени безброй ученически очаквания, страхове и надежди. Усещам как вътре подскачат най-различни въпроси...

 Нуждата е деликатно явление. Не търпи отлагане. Особено малката. Като повикване към Бърза помощ е. Трябва да се действа светкавично, за да не стане късно. В противен случай има опасност от конфузни ситуации.
Странно е как човек научава...

 Не бяхме приятели с Ицо. Не и в онзи класически, за мен, смисъл на тази свещена дума, носещ усещането за филма "Вчера" или за песен на група "Фактор". Един поизтъркан по ръбовете, но красив образ на приятелството, сякаш изрязан по шабло...