Автобусът от Пловдив бавно спира на болницата. „Тихо утрото е влязло в този градски шум…“ отеква гласът на Наско и БТР по Радио 1 Рок. Шофьорът сънено натиска някакво копче и голямото метално чудовище изпуска навън вси...

Седим си с Петя в италианското и си пием кафето. Сладоледът има само ритуални функции, за да подсили усещането, че лятото все още не се е превърнало в спомен. Бъбрим си за какво ли не. Скачаме от тема в тема като непослушно дете, на коет...

Тихото очарование на канала, което носи усещането за онзи стария, черно-бял Пазарджик от спомените на твоите баба и дядо. Достатъчно е само да затвориш очи, да се заслушаш в шума на водата и да яхнеш своето Въображение. Тогава можеш да п...

Разхождаме се с г-жа Есен под ръка в двора на СУ "Георги Брегов" гр. Пазарджик. Сутрешното октомврийско слънце палаво си играе с нас. Гали лицата ни с лъчите си, а после бързо ги захвърля в купчините окапали наоколо листа. Жълти, кафяви,...

 Шляеш се безцелно по улица „Безразличие“ с ръце в джобовете. Пред теб, един след друг, изскачат пътните знаци: Арогантност, Лицемерие, Злоба....а наблизо те очаква Кръстовището на Решенията. Мислиш си самодоволно, че си заст...

 Срамежлива истина е, че да бъдеш учител в България е предизвикателство. Едно изпитание за търпението ти, за вярата в себе си и в другите, за чувството за мярка и толерантност, за самочувствието ти. Чести твои гости са екзистенциални въп...